Начало  История

История

Началото    •Сценарий    •Изграждане и поддръжка    •Средства    •Съоръжения    •Камбаните


Началото

Идеята за спектакъла е от края на 60-те години на миналия век, когато Общонародният комитет за развитие на Велико Търново организира и планира развитието на старата столица като исторически, културен и туристически център.

При започването на археологическите проучвания и реставрацията на крепостта Царевец се обсъжда възможността да бъде възстановена камбанарията на Патриаршеската църква и да се постави камбана, която да звъни в определени часове.

Три са първоначалните сценарии за програма-спектакъл на крепостта Царевец. Реализира се предложението на режисьора Въло Радев, който съвместно с Яромир Хник, ръководи българо-чешкия колектив, осъществил проекта. Създаването и реализацията на програмата се извършва от чехословашкия център за изобразителни изкуства „Арт центрум“ - Прага.

630 км кабелна мрежа, разположени на площ от над 100 дка, 2 400 цветни прожектора, 140 броя светкавици и 6 реално биещи камбани, с тегло от 600 кг до 6 тона, се включват в система, управлявана от компютър, за да се представи тази неповторима атракция. Над 10 милиона лева са вложените средства в изграждането на аудио-визуалния спектакъл .

Доставката на оборудването и монтажът на място е трябвало да стане на два етапа и обекта да бъде пуснат в експлоатация на 1 юни 1983 година. Съоръженията обаче са окончателно готови през есента на 1985 г. и премиерата на шоуто е по повод 800 години от въстанието на братята Асен и Петър и възобновяването на българската държава.



Сценарий

Три са първоначалните сценарии за програма-спектакъл на крепостта Царевец. Те са на писателите Серафим Северняк и Антон Дончев и на режисьора Въло Радев, чийто проект се реализира.

Идеята за спектакъла е от края на 60-те години на миналия век, когато Общонародният комитет за развитие на Велико Търново организира и планира развитието на старата столица като исторически, културен и туристически център. При започването на археологическите проучвания и реставрацията на крепостта Царевец се обсъжда възможността да бъде възстановена камбанарията на Патриаршеската църква и да се постави камбана, която да звъни в определени часове.

На 27 януари 1970 г. Изпълнителното бюро на Общонародният комитет за развитие на Велико Търново, ръководено от Пенчо Кубадински, по това време зам.-председател на Министерски съвет и министър на транспорта и съобщенията, възлага на Окръжен народен съвет и Градски народен съвет – Велики Търново да „организират творчески колектив за разработка, проектиране и осъществяване на спектакъл „Звук и светлина“ на Царевец“.

„Търновска легенда“ се нарича сценария за звуково-светлинен спектакъл на Серафим Северняк. В няколко части той проследява историята на България от създаването и през 681 г. до превземането на Търнво от османските турци през 1393 г. Според концепцията на автора постановката трябвало да се наблюдава на фона на Царевец, в специална зрителна зала, където на статични пана – стъклопис, сграфито или стенопис, са изобразени основни исторически моменти с текстове. В тази среда се предвиждало да звучи музика и театрализиран спектакъл, придружен с камбанен звън и светлинни ефекти откъм Царевец и църквите в Асенова махала.

За зрителна зала, от която организирано се наблюдава панорамата на нощния Царевец, е и сценария на писателя Антон Дончев от 1978 година. В него има над 22 действащи лица, сред които царете Асен, Калоян и Иван-Асен, Балдуин Фландърски, Ивайло, патриарх Евтимий и Григорий Цамблак.

Идеята на режисьора Въло Радев от 1979 година е за две програми. Първата – „Царевград Търнов – Звук и светлина“ трябвало да се реализира до края на 1980 г. по повод 1300-годишнината на Българската държава. Втората - Велико Търново – „Рондорама“ предвиждала „по кинетичен начин да покаже богатото културно наследство на средновековието, вплетено органично в днешния облик на града“. На практика се реализира само сценария за първата програма „Звук и светлина“, в която са вградени кинетични пластични образи съчетани със звукови и светлинни образи.

 


Изграждане и поддръжка

Чехите давали 12 години живот на спектакъла

12 години живот на спектакъла давали чехите, участвали в разработването на програмата и изграждането на съоръженията на „Звук и светлина“. Прогнозата обаче се оказала погрешна и вече 30 години шоуто, създадено от авторския екип на режисьорите Въло Радев и Яромир Хник, е в оригиналния си вид и предизвиква възхищението на зрителите.

Създаването и реализацията на програмата се извършва от чехословашкия център за изобразителни изкуства „Арт центрум“. Работата започва през 1980 г., и през ноември 1985 г. е премиерата на спектакъл от 8 минути. Шоуто се доразвива и обогатява с нови светлинни и звукови елементи до 21 минути и е предадено за експлоатация от чешка страна през 1988 г..

Въпреки договорките, чехите не извършват гаранционното и следгаранционно обслужване на системата и поддръжкта се поема изцяло от български екип силнотокови и слаботокови специалисти, механици, физик за лазера и охрана.

В годините основното предизвикателство е ресурса на съоръженията. Първоначално светлинната част се управлява от американски компютър ИНТЕЛ 8080, а звукът е подаван от 8-канален магнетофон ТЕАС 80, като звуковата част е изпълнена с три канала.

Централната управляваща и звукова част е модернизирана и прехвърлена на нов компютър през 2014 г. Първоначалните газорозрядни аргонов и криптонов лазер са подменени с два лазера от нова генерация с въздушно охлаждане и малка консумация на ел. енергия. Предстои модернизация на периферията на съоръженията.

За 30 години няма нито едно провалено излъчване на „Царевград Търнов – Звук и светлина“ по технически причини.



Средства

Над 10 милиона лева вложени в спектакъла

10 388 328,62 лева са вложените средства в изграждането на Аудио-визуалния спектакъл „Царевгград Търнов – Звук и светлина“.

Договорът за проектиране и реализиране на програмата с чехословашкия генерален доставчик „Арт Центрум“ – Прага е сключен на 29 декември 1980 г. Сумата е разбита на 420 000 лева, 3 205 500 преводни рубли и 391 600 щатски долара. Българската страна прави плащанията ежегодно, до 1988 година, чрез външно-търговската организация „Хемус“.

Според документите стопанските разходи за спектакъла са 9 580 376,67 лева. Командировките, дневните и квартирите на екипите са възлизали на 445391,95 лева, а авторският колектив на режисьорите Въло Радев и Яромир Хник е получил хонорар от 42 000 лева.

Доставката на оборудването и монтажът на място е трябвало да стане на два етапа и обекта да бъде пуснат в експлоатация на 1 юни 1983 година. Съоръженията обаче са окончателно готови през 1985 г. и премиерата на шоуто е по повод 800 години от въстанието на братята Асен и Петър и възобновяването на българската държава.



Съоръжения

630 км кабели захранват съоръженията на „Звук и светлина”

630 км е кабелната мрежа захранваща и управляваща системите на „Звук и светлина”. Съоръженията на спектакъла са изградени на площ 100 дка на хълма Царевец, а различните системи се управляват с компютър. В командната централа, от където се извършва превключването на режимите на работа, са монтирани носителите на звука и данните за светлинната част.

Периферното осветление се състои от 2 400 цветни прожектора, като на всяка светлинна точка има червен, син, зелен и жълт прожектор, поставени в точно определен ред и насочени към обекти от хълма. Светкавиците са 140 броя и са разположени към зрителите, а лазерите са два – червен и зелен.

Системата включва и 6 реално биещи камбани, с тегло от 600 кг до 6 тона.

Цялото съоръжение се захранва с пръстен от 6 трансформатора с напрежение 20 кВ, а периферията се управлява от 72 табла, свързани с трафопостовете и централния компютър. Общата монтирана мощност на аудио-визуалния спектакъл е 3,5 мегавата.



Камбаните

Пет години чешки майстори правят камбаните за спектакъла

Почти пет години е продължило изработването и монтирането на шестте камбани, които звучат на Царевец в спектакъла „Звук и светлина“. Те са правени от фамилия Маноушек в Чехословакия през 80-те години на миналия век.

Маноушек са потомствени занаятчии. Рудолф Маноушек е последният чешки майстор-леяр на камбани преди Втората световна война, който от 1906 до 1940 година е направил стотици камбани. Той предава ученията си на сина си Рудолф, който заедно със своя син – Петър е ангажиран за производството на камбаните за спектакъла. Скулптурната украса е поверена на една жена от семейството – Кветослава Маноушкова.

Трите малки камбаните, които са до 680 кг. са направени в семейната леярна на Маноукови в Збраслав. Останалите три, които тежат до 6300 кг., са лети от чехите в работилница в немския град Аполда (тогава в ГДР), като формите са правени на място. След това камбаните са върнати в Збарслав за оформяне на куките, езиците и проби на звука.

Неочаквана трудност се оказва съзвучието на камбаните на мястото,където трябва да бъдат поставени.Заради формата на полуостров на Царевец има опасност звукът да кънти, вместо да се разлива. Затова Петър Маноушек докарва от Чехия 4 камбани, предназначени за църкви и започват проби. На крепостта се прави временно скеле, а звуковите проби се записват от екип на телевизията. В продължение на 10 дни скелето е местено по хълма докато се намери най-подходящото място, където всяка камбана да звучи красиво и същевременно да се слива с тоновете на останалите камбани. Едва след тези проби и изчисления е направен окончателния проект.

Всички камбани еднакво оформени – на всяка е изписано „130 години България“ – Велико Търново“, а гербът на града поставен така, че да изпъква като основен елемент. Заради различната големина на камбаните надписите и изображенията са правени поотделно от скулптурката Кветослава Маноушкова. За да оформи перфектно външната визия тя учи старинната българска азбука и проучва герба на Велико Търнов с трите лъва с лупа, защото оригиналът с който разполагала бил голям колкото пощенска марка. Кветослава поставя на камбаните и семейната емблема на Маноушек – малка камбанка, ключ и цвете.

На финала камбаните са повърхностно обработени и върху тях е поставена златна патина. Петър идва във Велико Търново и под негово ръководство става монтирането на камбаните. За да може звукът, който се разнася над вековете да бъде прекрасен.